Обгърната с дебело одеало,
надзъртам през прозореца навън,
зимата облечена е в снежно бяло,
танцува в ритъма на коледния звън.
В ръката стискам топла чаша
с черно, огнено кафе,
пускам мислите на паша,
пренасям се във времето, когато бях дете.
Сега съм там, в забутаното село,
захвърлено накрай света,
държа дядо за ръка и смело
бутаме през преспите шейна. ...