14 dic 2021, 11:16

Коледна надежда

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

На Коледа ще чакам да ми звъннеш

с наливно вино в еднократна чаша.

Тази кратка мисъл и безмълвна

май е само моя и едва ли наша.

 

До прозореца аз блудкаво ще пия

и имена на сенките ще слагам.

Докато сърцето ми от болка вие

ще те мечтая още и създавам.

 

А беше влязъл дълбоко във съня ми.

Душата ти бе сякаш тучна нива...

Тогава спря и пулса и дъха ми –

кратък сън в една реалност сива.

 

Дори на Коледа ми замъгли очите.

Да бъда силна вече не умея.

Ще върна трудно ритъма на дните,

но без теб ще се науча да живея.

 

 

Скъпи приятели, вярвайте в любовта!

Тя вероятно съществува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта, че съществува - съществува. Съществуват разбира се и разочарования. Съгласна съм с Ирина, че има много по- различни коледни надежди, които да кажем са "по-лоши случаи". Хора, които се надяват да оздравеят, въпреки отчайващата диагноза или ... Да не се разпростирам в тази посока, че е извън темата на стихотворението. Просто с прочита на заглавието "Коледна надежда", очаквах нещо по-различно. Иначе на мен стихотворението ми хареса. Харесах неговата делничност на "наливно вино в еднократна чаша" и вярата, че " без теб ще се науча да живея." Една тъга по любов, която не е случила на взаимност без излишен драматизъм. Помисли около "А беше влязъл дълбоко във съня ми" и "но без теб ще се науча да живея." - това са местата, къде се губи ритъмът при четене. Спъва много, а ми се струва, че има не сложни решения, това да се избегне без да се загуби смисълът.
  • Има и по-лоши случаи. От този не се умира. И любов има. Навярно.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...