Коледна надежда
На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия
и имена на сенките ще слагам.
Докато сърцето ми от болка вие
ще те мечтая още и създавам.
А беше влязъл дълбоко във съня ми.
Душата ти бе сякаш тучна нива...
Тогава спря и пулса и дъха ми –
кратък сън в една реалност сива.
Дори на Коледа ми замъгли очите.
Да бъда силна вече не умея.
Ще върна трудно ритъма на дните,
но без теб ще се науча да живея.
Скъпи приятели, вярвайте в любовта!
Тя вероятно съществува.
© Десислава Вълова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любовта, че съществува - съществува. Съществуват разбира се и разочарования. Съгласна съм с Ирина, че има много по- различни коледни надежди, които да кажем са "по-лоши случаи". Хора, които се надяват да оздравеят, въпреки отчайващата диагноза или ... Да не се разпростирам в тази посока, че е извън темата на стихотворението. Просто с прочита на заглавието "Коледна надежда", очаквах нещо по-различно. Иначе на мен стихотворението ми хареса. Харесах неговата делничност на "наливно вино в еднократна чаша" и вярата, че " без теб ще се науча да живея." Една тъга по любов, която не е случила на взаимност без излишен драматизъм. Помисли около "А беше влязъл дълбоко във съня ми" и "но без теб ще се науча да живея." - това са местата, къде се губи ритъмът при четене. Спъва много, а ми се струва, че има не сложни решения, това да се избегне без да се загуби смисълът.
-
Има и по-лоши случаи. От този не се умира. И любов има. Навярно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
