23 dic 2006, 16:41

Коледно 

  Poesía
612 0 2
Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??