Колекция от очи
напоследък
колекционирам очи
най-отдавнашните
естествено
са едни детски
почти съм забравила
кафяви ли са били
помня само
че ме гледаха
с чистота и сърдечност
помня още
влюбени сини очи
на всяка среща
ми подаряваха роза
това не е метафора
тях ги разплаках
със сигурност
чак сега знам колко боли
когато не пристигне на срещата
този който си чакал
за светлокафявите
се ожених
и те казваха че ме обичат
в началото
после нещо се сбърка
и щастието ме изостави
тези очи ме научиха
колко студен цвят
може да бъде светлокафявото
пожарът пламна
от едни зеленикавосиви
тях смъртта не успя
да изгаси
в мене светят все още живи
и дори и след толкова време
ме будят разплакана
и си знам - все още ги чакам
и сега има едни очи
които най-вероятно
никога няма да видя
и това е добре
до някъде
мога да си представям
например
че са с цвета на Вселената
и да си казвам
ето
любовта не е свършила
на земята
има още за мен
просто се е трансформирала
по някакъв начин
и пак погледа си
е вперила в мен
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
