670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jun 20, 2012, 10:52 AM

Колекция от очи 

  Poetry » Other
698 0 11

напоследък
колекционирам очи

най-отдавнашните
естествено
са едни детски
почти съм забравила
кафяви ли са били
помня само
че ме гледаха
с чистота и сърдечност

помня още
влюбени сини очи
на всяка среща
ми подаряваха роза
това не е метафора
тях ги разплаках
със сигурност
чак сега знам колко боли
когато не пристигне на срещата
този който си чакал

за светлокафявите
се ожених
и те казваха че ме обичат
в началото
после нещо се сбърка
и щастието ме изостави
тези очи ме научиха
колко студен цвят
може да бъде светлокафявото

пожарът пламна
от едни зеленикавосиви
тях смъртта не успя
да изгаси
в мене светят все още живи
и дори и след толкова време
ме будят разплакана
и си знам - все още ги чакам

и сега има едни очи
които най-вероятно
никога няма да видя
и това е добре
до някъде
мога да си представям
например
че са с цвета на Вселената
и да си казвам
ето
любовта не е свършила
на земята
има още за мен
просто се е трансформирала
по някакъв начин
и пак погледа си
е вперила в мен

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??