25 ago 2011, 9:35

Колелото на съдбата 

  Poesía » Otra
870 0 31


Колелото на съдбата
.............................................


Дойдох при себе си за първи път,
когато сменяше се светлината.
Бе ред да падне мрак. Сънят
пилееше звезди сред тъмнината.

По кожата на видимата участ
покорството се гърчеше неволно.
Боеше се. От всичко безусловно.
По времето на странстващия час

тъкачката на дните в тях потъна.
Останах. Някъде. Над тях,
но в нишката на скъсаната струна.
Какво наричат грях? Въртях се

в кръглата сълза на тишината.
Мълчах. Мълчах. Мълчах. Мълчах.
Прибрах се. С въгленче в душата.
Поех си дъх и молейки се изгорих

останките от сол и водни пречки.
Сега вървя. Със свои стъпки

и пак посичам ги човешките пътечки.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??