Колелото на съдбата
Колелото на съдбата
.............................................
Дойдох при себе си за първи път,
когато сменяше се светлината.
Бе ред да падне мрак. Сънят
пилееше звезди сред тъмнината.
По кожата на видимата участ
покорството се гърчеше неволно.
Боеше се. От всичко безусловно.
По времето на странстващия час
тъкачката на дните в тях потъна.
Останах. Някъде. Над тях,
но в нишката на скъсаната струна.
Какво наричат грях? Въртях се
в кръглата сълза на тишината.
Мълчах. Мълчах. Мълчах. Мълчах.
Прибрах се. С въгленче в душата.
Поех си дъх и молейки се изгорих
останките от сол и водни пречки.
Сега вървя. Със свои стъпки
и пак посичам ги човешките пътечки.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря!
