Колелото на съдбата
.............................................
Дойдох при себе си за първи път,
когато сменяше се светлината.
Бе ред да падне мрак. Сънят
пилееше звезди сред тъмнината.
По кожата на видимата участ
покорството се гърчеше неволно.
Боеше се. От всичко безусловно.
По времето на странстващия час
тъкачката на дните в тях потъна.
Останах. Някъде. Над тях, ...