Колко е хубаво сам да си пия сред здрача
в малката кухня – аз и бутилката двама
ще си говорим спокойно. Дори да заплача,
хич не ми пука; какво пък, с бутилка съм само.
Тя е дискретна, не пита ненужни въпроси,
плаче със мене със сълзи по своето тяло.
И не отказва, когато целувки си прося.
Тя си е моя, само за мен е изцяло.
Тя ми е вярна, с нея говори се лесно.
Даже когато след петата чаша започна
леко да фъфля, тя ме разбира чудесно.
Не опонира. Даже когато задочно ...