Колко много остава...
939
0
1
По дъждовните есенни тротоари
се носи лек ароматна тъга.
Споменът сърцето ми предсмъртно удари -
за лятото, морето и онази свобода.
Някъде красиво плаче пиано,
другаде неутешимо плаче жена.
Идва тежката зима. Уж все още е рано,
а все по-тъжна идва утринта.
В сиви багри се обагрят лицата,
не се смеят тъй силно веч децата
и щастието си тръгва бавно оттук,
бяга някъде далеч, далеч на юг...
Остава тук да дебне само тишината,
изненадва всеки неочаквано самотата,
любовта някъде заключва вратата в нощта...
... А колко много остава до пролетта...
се носи лек ароматна тъга.
Споменът сърцето ми предсмъртно удари -
за лятото, морето и онази свобода.
Някъде красиво плаче пиано,
другаде неутешимо плаче жена.
Идва тежката зима. Уж все още е рано,
а все по-тъжна идва утринта.
В сиви багри се обагрят лицата,
не се смеят тъй силно веч децата
и щастието си тръгва бавно оттук,
бяга някъде далеч, далеч на юг...
Остава тук да дебне само тишината,
изненадва всеки неочаквано самотата,
любовта някъде заключва вратата в нощта...
... А колко много остава до пролетта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Тополарова Todos los derechos reservados
