16 jun 2009, 23:59

Комплементарно

  Poesía
763 0 5

 

***

 

нарисувай

очи

теменужени…

 

по следите

на топли

обятия

 

по дъха

на изречени

слабости

 

по загубили

сили

понятия…

 

нарисувай

възкръсване

залезно

 

дето само

очите

го могат…

 

в теменужени

топли

обятия

 

нарисувай ми

люляков

полъх…

 

 

***

 

разхождам…

 

сянката си

сгъната

в задния

джоб

 

до писмото ти…

 

говорят си

не чувам какво

крадат думите

преди да съм ги

изляла

 

върху струните

 

в джоба си

имам

песен…

 

за теб

 

 

***

 

сетих се…

 

беше тъмно

гората се бореше

с мрака

тъгуваше

за птиците

пронизани

от чакане

по пустия перон…

 

а коловози

изплюваха съдби

 

на кръпки

 

като попила

в праха

самота…

 

 

***

 

 

после…

 

бавно

вплети го

в косите

 

на затихнала

в тъмното

песенност

 

утре всичко

ще бъде

завинаги

 

и ще пари

в очите

отнесено

 

(на липите

с дъха

на поля…)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...