Защо не влезеш?
Прав стоиш...
На масата
седни до мене.
Аз зная, всичко
ще простиш,
тъй както всичко
е до време.
Защо си тъжен?
Пак мълчиш...
Но мислите ти
тайно чувам.
Не искаш днес
да си вървиш.
Тогава... как
да се сбогувам?
Защо си нежен?
Ти гориш!
Да дам ли нещо
за лекуване?
А може... просто
да поспиш...
В ръцете ми -
компреси за безумие!
© Виолета Todos los derechos reservados