31 ago 2007, 0:18

Кому бе нужно...

  Poesía
891 0 24
Скитайки, се борихме да оцелеем,надбягвахме се, за да победим,изтръпваха на времето нозете,бързахме на друг да отмъстим!

Отваряха устата зли езици,отхапваха от всяка жива плъти пиха от кръвта ни политици,убивахме се като Каин и Авел!

Очите си затваряхме предсмъртнои чоплехме пръстта да се свестим,под ноктите забравяхме усърдномолитви мръсни, за да се простим!

И дишахме от въздуха ни гноен,(доволни и на глътка кислород)понесени към онзи дом покоен,към мястото с последния кивот!

Умирахме, откакто се родихмеи живи трупове живяхме тоз живот,и планове погрешни си кроихме...Кому бе нужно падение и крах...

Проскърцва вече тялото ръждивона стара гара като спрял вагон!Но влачиме след себе си гъмжилоот мръсни ризи и незрял нагон!............Кому бе нужно туй жестоко време?...И мъртви да сме,все ще е едно...Да носиме тираните без стреме,а те да казват ,,нищо не било...''!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и въздействащо,Ани-ДЪЛБОКО ПРЕЖИВЯНО Е ТОВА,което си описала!..Боли....!!
  • Много трогателно ти наистина си недостижим талант. Възхищавам ти се!!
  • Благодаря ви Теди, Цвети и Веси!
    Прегръщам ви!
  • Умирахме, откакто се родихме
    и живи трупове живяхме тоз живот,

    много силен и завладяваш стих, браво!
  • Страхотно въздействащ стих! Бих те сравнила с Н.Й.Вапцаров, защото болката и дългочината на размислите в стиховете ти ми напомнят за неговата поезия. Браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...