Aug 31, 2007, 12:18 AM

Кому бе нужно...

  Poetry
890 0 24
Скитайки, се борихме да оцелеем,надбягвахме се, за да победим,изтръпваха на времето нозете,бързахме на друг да отмъстим!

Отваряха устата зли езици,отхапваха от всяка жива плъти пиха от кръвта ни политици,убивахме се като Каин и Авел!

Очите си затваряхме предсмъртнои чоплехме пръстта да се свестим,под ноктите забравяхме усърдномолитви мръсни, за да се простим!

И дишахме от въздуха ни гноен,(доволни и на глътка кислород)понесени към онзи дом покоен,към мястото с последния кивот!

Умирахме, откакто се родихмеи живи трупове живяхме тоз живот,и планове погрешни си кроихме...Кому бе нужно падение и крах...

Проскърцва вече тялото ръждивона стара гара като спрял вагон!Но влачиме след себе си гъмжилоот мръсни ризи и незрял нагон!............Кому бе нужно туй жестоко време?...И мъртви да сме,все ще е едно...Да носиме тираните без стреме,а те да казват ,,нищо не било...''!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и въздействащо,Ани-ДЪЛБОКО ПРЕЖИВЯНО Е ТОВА,което си описала!..Боли....!!
  • Много трогателно ти наистина си недостижим талант. Възхищавам ти се!!
  • Благодаря ви Теди, Цвети и Веси!
    Прегръщам ви!
  • Умирахме, откакто се родихме
    и живи трупове живяхме тоз живот,

    много силен и завладяваш стих, браво!
  • Страхотно въздействащ стих! Бих те сравнила с Н.Й.Вапцаров, защото болката и дългочината на размислите в стиховете ти ми напомнят за неговата поезия. Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...