Скитайки, се борихме да оцелеем,надбягвахме се, за да победим,изтръпваха на времето нозете,бързахме на друг да отмъстим! Отваряха устата зли езици,отхапваха от всяка жива плъти пиха от кръвта ни политици,убивахме се като Каин и Авел! Очите си затваряхме предсмъртнои чоплехме пръстта да се свестим,под ноктите забравяхме усърдномолитви мръсни, за да се простим! И дишахме от въздуха ни гноен,(доволни и на глътка кислород)понесени към онзи дом покоен,към мястото с последния кивот! Умирахме, откакто се родихмеи живи трупове живяхме тоз живот,и планове погрешни си кроихме...Кому бе нужно падение и крах... Проскърцва вече тялото ръждивона стара гара като спрял вагон!Но влачиме след себе си гъмжилоот мръсни ризи и незрял нагон!............Кому бе нужно туй жестоко време?...И мъртви да сме,все ще е едно...Да носиме тираните без стреме,а те да казват ,,нищо не било...''! |
© Анета All rights reserved.