Aug 31, 2007, 12:18 AM

Кому бе нужно...

  Poetry
892 0 24
Скитайки, се борихме да оцелеем,надбягвахме се, за да победим,изтръпваха на времето нозете,бързахме на друг да отмъстим!

Отваряха устата зли езици,отхапваха от всяка жива плъти пиха от кръвта ни политици,убивахме се като Каин и Авел!

Очите си затваряхме предсмъртнои чоплехме пръстта да се свестим,под ноктите забравяхме усърдномолитви мръсни, за да се простим!

И дишахме от въздуха ни гноен,(доволни и на глътка кислород)понесени към онзи дом покоен,към мястото с последния кивот!

Умирахме, откакто се родихмеи живи трупове живяхме тоз живот,и планове погрешни си кроихме...Кому бе нужно падение и крах...

Проскърцва вече тялото ръждивона стара гара като спрял вагон!Но влачиме след себе си гъмжилоот мръсни ризи и незрял нагон!............Кому бе нужно туй жестоко време?...И мъртви да сме,все ще е едно...Да носиме тираните без стреме,а те да казват ,,нищо не било...''!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и въздействащо,Ани-ДЪЛБОКО ПРЕЖИВЯНО Е ТОВА,което си описала!..Боли....!!
  • Много трогателно ти наистина си недостижим талант. Възхищавам ти се!!
  • Благодаря ви Теди, Цвети и Веси!
    Прегръщам ви!
  • Умирахме, откакто се родихме
    и живи трупове живяхме тоз живот,

    много силен и завладяваш стих, браво!
  • Страхотно въздействащ стих! Бих те сравнила с Н.Й.Вапцаров, защото болката и дългочината на размислите в стиховете ти ми напомнят за неговата поезия. Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...