27 jun 2006, 13:28

Концерт

  Poesía
1.2K 0 6


 

Първо чух звука на светлината -

малка песничка от него съчиних.

После се заслушах в реката -

куплет за песничката сътворих.

 

А после, разхождайки се в гората

се спънах в радостен пейзаж –

Едно дърво играеше с водата,

а пък цвете пееше с пълен глас.

 

Поспрях се и послушах песента му

Нежна прелест от божествен глас.

А после... малко завистливо отбелязах,

че неговата песен беше по-добра.

 

Върнах се при светлината –

хармонични звуци прегръщащи деня.

Заслушах се замислено и отбелязах,

че от тази песен няма по-добра.

 

Тогава радостно засвирих.

Опитах се да пея с чуден глас.

А после...гората затихнало застана

и заслуша се в песента.

 

И тогава... мисля чудо стана!

Дърветата запяха с басов глас,

цветята с фалцет припяват,

а солото запя една изгряваща звезда.

 

Песен от приказна емоция,

цялата гора заля .

А Луната усмихнато застана,

тайничко заслушана в песента .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...