27 июн. 2006 г., 13:28

Концерт 

  Поэзия
924 0 6


 

Първо чух звука на светлината -

малка песничка от него съчиних.

После се заслушах в реката -

куплет за песничката сътворих.

 

А после, разхождайки се в гората

се спънах в радостен пейзаж –

Едно дърво играеше с водата,

а пък цвете пееше с пълен глас.

 

Поспрях се и послушах песента му

Нежна прелест от божествен глас.

А после... малко завистливо отбелязах,

че неговата песен беше по-добра.

 

Върнах се при светлината –

хармонични звуци прегръщащи деня.

Заслушах се замислено и отбелязах,

че от тази песен няма по-добра.

 

Тогава радостно засвирих.

Опитах се да пея с чуден глас.

А после...гората затихнало застана

и заслуша се в песента.

 

И тогава... мисля чудо стана!

Дърветата запяха с басов глас,

цветята с фалцет припяват,

а солото запя една изгряваща звезда.

 

Песен от приказна емоция,

цялата гора заля .

А Луната усмихнато застана,

тайничко заслушана в песента .

© Деяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??