9 nov 2014, 9:06  

Конче вихрогонче

  Poesía » Otra
723 0 0

Конче, конче, вихрогонче

спри за малко да починеш!

Виж в гората младо клонче,

цъфнал сред тревите крина.

 

Виж как облачето бяло

плува в синята омая.

Планината виж я цяла

и реката виж я – тая.

 

Селото ми , виж, как плаче

без дима и детска врява.

Само гарван черен граче

над комините тъдява.

 

Както си препускаш, конче,

тъй навярно ти олеква.

Шареното ми балонче

в детството ми мимолетно,

 

цъфналите пролет сливи,

есенните листопади

се явяват в пролет живи

като Божии награди.

 

Под копитата ти, конче,

хвръкна камъче куршумно.

Пукна моето балонче!...

А ти хванало бе друма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...