Конче, конче, вихрогонче

спри за малко да починеш!

Виж в гората младо клонче,

цъфнал сред тревите крина.

Виж как облачето бяло

плува в синята омая.

Планината виж я цяла

и реката виж я – тая.

Селото ми , виж, как плаче

без дима и детска врява.

Само гарван черен граче

над комините тъдява.

Както си препускаш, конче,

тъй навярно ти олеква.

Шареното ми балонче

в детството ми мимолетно,

цъфналите пролет сливи,

есенните листопади

се явяват в пролет живи

като Божии награди.

Под копитата ти, конче,

хвръкна камъче куршумно.

Пукна моето балонче!...

А ти хванало бе друма.