jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
23 ene 2008, 14:19

Конекрадец 

  Poesía
816 0 26

Ти си конекрадец,

           призори откраднал

бялата кобила

           на моята надежда.

Затова настъпва

           утрото без радост

и денят те гледа

          укорно под вежда.

Няма да те слуша.

          Тя е оседлана,

но е своенравна,

          неопитомена.

Ще те ритне лошо.

          Ще ти стори рана.

Тя е непокорна -

          също като мене.

Искаш ли да имаш

         бялата кобила,

отмахни седлото,

         отпусни юздата.

Нека да препуска,

         пълна е със сила,

чак на хоризонта,

         светъл, до чертата.

Ако го премине,

         ще ти стане ясно -

бялата кобила

         не за теб е била.

Твоите пространства

          вече са и тясни,

други хоризонти

          тя си е открила.

Но ако се върне,

         трепетна и морна

и се спре до тебе,

         светло-лъчезарна.

Ако те докосне,

         с устните покорно,

можеш да я яхнеш.

          Ще ти бъде вярна.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??