Конекрадец
Ти си конекрадец,
призори откраднал
бялата кобила
на моята надежда.
Затова настъпва
утрото без радост
и денят те гледа
укорно под вежда.
Няма да те слуша.
Тя е оседлана,
но е своенравна,
неопитомена.
Ще те ритне лошо.
Ще ти стори рана.
Тя е непокорна -
също като мене.
Искаш ли да имаш
бялата кобила,
отмахни седлото,
отпусни юздата.
Нека да препуска,
пълна е със сила,
чак на хоризонта,
светъл, до чертата.
Ако го премине,
ще ти стане ясно -
бялата кобила
не за теб е била.
Твоите пространства
вече са и тясни,
други хоризонти
тя си е открила.
Но ако се върне,
трепетна и морна
и се спре до тебе,
светло-лъчезарна.
Ако те докосне,
с устните покорно,
можеш да я яхнеш.
Ще ти бъде вярна.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
