КОНСПИРАЦИЯ
(на сина ми)
Начело на калена рота
от денонощия мобилизирани
напредвам педантично,
обгърнала живота
на детето си;
подтичвам
след прищевки безпосочни
и бдя над хрумвания
причудливи.
По безпощадната наточеност
на времето разкъртено
едва удържам
баланса, натежал от горести
и от несрети –
най-слабото ми разцентроване
ще го срути на дъното
озъбено, клокочещо,
димящо от злорадо нетърпение
да сдъвче
уязвимата невинност на детето.
Нащрек съм –
то да не узнае
как неистово разравям
пътечката на волното безгрижие –
навреме да я разминирам
и да застилам
килим от безопасност
и чаршафи на покой;
как отвоювам
с кръвта на смачканите си желания,
с утайката набъбваща
от огорчения
преглътнати
смеха раним на всяко мигновение.
Разтворила чадър
от приказни фантасмагории
и романтични алегории,
обезвредявам ежедневно
градушката от пагубни разкрития,
сланата от разочарования;
подпирам набега
на гибелната тленност –
оголена,
разгонена,
пресягаща се похотливо
към доверчивото прозрение
за вечност...
Дано детето не усети
как безпомощно
накрая
бодливия си ужас
и умората чудовищна
приютявам
в неговата беззащитност
ласкава...
Дано не го одраскам!
© Ирина Велчева Todos los derechos reservados
но децата трябва и да се научат да разчитат на себе си
Поздрав!