В моя свят влезе без да питаш,
управляваше го като на шега,
подиграваше се с моята душа,
а тя все повече те обичаше.

Сега едно разплакано лице,
на едно наивно дете,
плаче в нощта,
за поробената му душа.

Горещи се стичат сълзите.
Не питат те за мечтите,
едно сърце ти разби,
една съдба ти промени.

Две ръце протягат
и се молят,
искат малко от онази топлина,
която ти така остави в тъмнина.

Плача и проклинам
този ден, в който с теб се запознах.
С всеки ден загивам,
заради онзи миг, в който теб опознах.

Нямаш идея как боли,
сърцето рани,
то кърви,
но разумът казва: "Мълчи".