Копнеж
КОПНЕЖ
На брега тъмен и пуст на морето
изящна раковинка свети.
От приказните дълбини изплувала,
с морския владетел се целувала,
мечта една покълнала в сърцето и
като звезда да свети на небето.
..................................................
Сега лежи самотна и отчаяна,
посипана със пясък и разкаяна,
луната моли тя през сълзи
лъч да ù пусне като стълба.
Погледна я луната строга и студена.
Прозина се и скри се зад облак отегчена.
................................................................
Обхваната от ужас, нежната мечтателка
погледна към морето с чувство на предателка.
А то подаде ù ръка от пяна пухкава,
с въздишка я обгърна и нежно я полюшна.
И малката красавица потъна в дълбините,
закътала дълбоко копнежа по звездите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
