Копнеж

12 nov 2010, 14:17

Poesía » De amor

965 0 4

Копнеж

Копнежът ми по тебе се завръща...

Прониква бавно в тялото ми през върха на пръстите.

Превзема неотменно клетка подир клетка

и се добира без пощада до сърцето.

Аз нямам вече път за отстъпление.

Загубих битката със теб отново.

Навярно съюзил си се с Луната,

която тази вечер е огромна

и втренчено във мен се взира с твоите очи.

Отмествам погледа си и клепачи стискам

във безполезен опит да избягам.

Ти вече си изпълнил и последната ми клетка.

Пулсираш в мен със тласъците на сърцето!

Не вярвам, че това е само споменът за теб.

Усещам те по-истински от всякога!

Дъхът ти кара кожата ми да настръхва,

а устните ти парят върху мойте устни.

Не са ли твойте пръсти вплетени в косите ми?

И погледът, със който ме събличаш пак

без капка свян, не е ли твоят?

И аз разбирам, че съм най-желаната!

Онази, дето те приема винаги с Любов.

Дори на другата да ù ухаеш

и да ù носиш само себе си,

тя винаги ще иска ти да си до нея

и ще те чака като Благослов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.