Копнеж
Копнеж
Копнежът ми по тебе се завръща...
Прониква бавно в тялото ми през върха на пръстите.
Превзема неотменно клетка подир клетка
и се добира без пощада до сърцето.
Аз нямам вече път за отстъпление.
Загубих битката със теб отново.
Навярно съюзил си се с Луната,
която тази вечер е огромна
и втренчено във мен се взира с твоите очи.
Отмествам погледа си и клепачи стискам
във безполезен опит да избягам.
Ти вече си изпълнил и последната ми клетка.
Пулсираш в мен със тласъците на сърцето!
Не вярвам, че това е само споменът за теб.
Усещам те по-истински от всякога!
Дъхът ти кара кожата ми да настръхва,
а устните ти парят върху мойте устни.
Не са ли твойте пръсти вплетени в косите ми?
И погледът, със който ме събличаш пак
без капка свян, не е ли твоят?
И аз разбирам, че съм най-желаната!
Онази, дето те приема винаги с Любов.
Дори на другата да ù ухаеш
и да ù носиш само себе си,
тя винаги ще иска ти да си до нея
и ще те чака като Благослов!
© Мария Маринова All rights reserved.
