Копнеж
889
0
2
И тогава, когато те няма,
аз от своята любов ще те създам;
не ме интересува, че ще си само измама
или несбъднат блян
на душата, познала сродна душа;
все едно – там някъде, дълбоко в сърцата,
топлината ще е една –
обединени от съдбата,
която все пак щедра е била
двама ни да срещне...
За какво ли аз да се виня,
че чувствам по този начин нещата?!?
... Пропадам в безкрайната пустота
на самотата и безнадеждността
на нашите отношения,
незавършени, както досега...
Прости ми за дързостта
да споделям всичко с тебе...
И ако все пак се смилиш, се обади...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайла Славова Todos los derechos reservados
