Край потока бях приседнал,
когато чух познатия ти глас.
Събираше листа, изсъхнали, красиви
и пееше ли пееше с тонове фалшиви.
Обгърна ме отново скръбта, като познайник стар
и забих аз поглед в почвата, надолу, загубил
всякакъв божи дар.
И мина ти край мене, но не се обърна,
останах аз отново сам в нощта.
Нима съдбата е решила всичко вече?
Дали отново ще се срещнем някоя вечер,
когато тихи капки мокрят тишината ...