Копнеж
Край потока бях приседнал,
когато чух познатия ти глас.
Събираше листа, изсъхнали, красиви
и пееше ли пееше с тонове фалшиви.
Обгърна ме отново скръбта, като познайник стар
и забих аз поглед в почвата, надолу, загубил
всякакъв божи дар.
И мина ти край мене, но не се обърна,
останах аз отново сам в нощта.
Нима съдбата е решила всичко вече?
Дали отново ще се срещнем някоя вечер,
когато тихи капки мокрят тишината
и аз потъвам бавно, бавно в тъмнината.
Кога луната ще докосва пак звездите диви,
тръпнещи в очакване на порив нов,
нима те сега не са щастливи?
Кажи ми ти, кажи, любов?!
когато чух познатия ти глас.
Събираше листа, изсъхнали, красиви
и пееше ли пееше с тонове фалшиви.
Обгърна ме отново скръбта, като познайник стар
и забих аз поглед в почвата, надолу, загубил
всякакъв божи дар.
И мина ти край мене, но не се обърна,
останах аз отново сам в нощта.
Нима съдбата е решила всичко вече?
Дали отново ще се срещнем някоя вечер,
когато тихи капки мокрят тишината
и аз потъвам бавно, бавно в тъмнината.
Кога луната ще докосва пак звездите диви,
тръпнещи в очакване на порив нов,
нима те сега не са щастливи?
Кажи ми ти, кажи, любов?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
