Копнеж
Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни,
мраз безснежен, кората им пука.
Чакат сън под стрехата да кротне...
И април да сънува капчука.
Бяла смърт е сковала земята,
спи в колибка нощта, като куче.
Пролет, птици и котка в тревата...
Та дори и насън. Да се случи...
Люляк скрежни сълзици изплаква,
в моя сън грее слънце - лилаво.
Пролет моя, света те очаква!
Долети, долети!... Закъснява...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
