Как живо копнея да се върна на село.
Колко ми липсва в деня маранята.
И прага на дядо прекрачвайки смело,
дъха си усещам - трапеза богата.
Домашната питка на баба ми Митка,
как вкусна, как вкусна е днес.
Връщам се в село, без да попитам,
безплатна вечеря е в мой интерес.
Усмихва се даже и кравата бяла,
щом лъхне ми нежно на прясна трева.
И къщата шъпне ми приказка цяла
за мама, за тате с народни слова.
Тук виното вкусвам домашно, любовно.
Обичам живота и сладкия вкус.
Аз вечер се кръстя пред тази икона,
обратно в дома ме повика Исус.
© Йотор Амер Todos los derechos reservados