Корабокрушение на лятото

Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.

Бори се шумата с мъглата
за вниманието на минувача.
Но той не забелязва нищо, нито
цветовете, градусите или пък средата.

Държи в ръка едно бурканче от стъкло.
С решителност приближава синьото езеро, почти черно.
Хвърля го, наблюдава вълните и си тръгва доволен.
На бурканчето пише в червено: лято.

Потъва, за да не изплува никога.