30 mar 2007, 23:46

КОШМАР

  Poesía
614 0 2
КОШМАР

Тази нощ сънувах страшен сън.
На арена някаква, средновековна,
коне и рицари, целите в желязо
излизаха за битка.
Около тях обезумели хора
вдигаха до Бога врява.
От някъде изсвири рог
и се започна.
Но това не беше просто състезание,
а сеч – варварски жестока, безпощадна.
И тогава аз изтръпнах,
но не от страх.
Там, зад облаците прах,
на видно място сред тълпата,
беше ти - облечена в красива рокля,
а над грижливо сплетените ти коси видях корона…
Махна ми с ръка и хвърли нещо малко, бяло.
Когато приближих,
разбрах, че кърпичка е,
ухаеща на свежи пролетни цветя.
В този миг за теб аз щях да се сражавам.
Обърнах се, но вече беше късно.
Студен метал гърдите ми прониза,
след малко пак, и пак…
Твоят дар обагри се в червено.
Пред очите ми се спусна мрак,
но някъде далече чух
да викат името ми силно.
Задавих се от бликналата кръв и паднах.
Отново усетих този аромат…
Почувствах също топлите сълзи,
с които ме обсипа,
а ти не ги щадеше.
Аз едва прошепнах:

“Сбогом!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...