КОШМАР

Тази нощ сънувах страшен сън.
На арена някаква, средновековна,
коне и рицари, целите в желязо
излизаха за битка.
Около тях обезумели хора
вдигаха до Бога врява.
От някъде изсвири рог
и се започна.
Но това не беше просто състезание,
а сеч – варварски жестока, безпощадна.
И тогава аз изтръпнах,
но не от страх.
Там, зад облаците прах,
на видно място сред тълпата,
беше ти - облечена в красива рокля,
а над грижливо сплетените ти коси видях корона…
Махна ми с ръка и хвърли нещо малко, бяло.
Когато приближих,
разбрах, че кърпичка е,
ухаеща на свежи пролетни цветя.
В този миг за теб аз щях да се сражавам.
Обърнах се, но вече беше късно.
Студен метал гърдите ми прониза,
след малко пак, и пак…
Твоят дар обагри се в червено.
Пред очите ми се спусна мрак,
но някъде далече чух
да викат името ми силно.
Задавих се от бликналата кръв и паднах.
Отново усетих този аромат…
Почувствах също топлите сълзи,
с които ме обсипа,
а ти не ги щадеше.
Аз едва прошепнах:

“Сбогом!”