30.03.2007 г., 23:46

КОШМАР

617 0 2
КОШМАР

Тази нощ сънувах страшен сън.
На арена някаква, средновековна,
коне и рицари, целите в желязо
излизаха за битка.
Около тях обезумели хора
вдигаха до Бога врява.
От някъде изсвири рог
и се започна.
Но това не беше просто състезание,
а сеч – варварски жестока, безпощадна.
И тогава аз изтръпнах,
но не от страх.
Там, зад облаците прах,
на видно място сред тълпата,
беше ти - облечена в красива рокля,
а над грижливо сплетените ти коси видях корона…
Махна ми с ръка и хвърли нещо малко, бяло.
Когато приближих,
разбрах, че кърпичка е,
ухаеща на свежи пролетни цветя.
В този миг за теб аз щях да се сражавам.
Обърнах се, но вече беше късно.
Студен метал гърдите ми прониза,
след малко пак, и пак…
Твоят дар обагри се в червено.
Пред очите ми се спусна мрак,
но някъде далече чух
да викат името ми силно.
Задавих се от бликналата кръв и паднах.
Отново усетих този аромат…
Почувствах също топлите сълзи,
с които ме обсипа,
а ти не ги щадеше.
Аз едва прошепнах:

“Сбогом!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...