Кошмар

Poesía » Filosófica

729 0 9

Видях насън...

земята беше друга -

без трева навън,

сянка на влечуго...

дърветата лежаха

глухонямо скършени,

зейнали ями -

паст на динозавър.

Дори и лешояди

нямаше.

Водата - черна лава,

застинала в безкраен ужас.

Бели призраци

стенеха без глас.

Крещях неистово!

Не исках да съм във кошмара!

Страдах!

Жадувах да се върна

на Земята -

моята прекрасна

и мечтана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

velikataniki (Николина Милева)

хубав е

2011-01-17T08:52:22+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

сънищата са като предчувствие...
дано никога не се сбъдне този сън..
Румяна, много актуално, много стойностно...
сърдечен поздрав..

2011-01-16T22:58:38+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Изпъди го този негодник, дето проклина светлината!
Той случайно е влязъл в душата ти.

2011-01-16T21:12:55+02:00
poem_lady (Фери)

Хубаво е да осъзнаем колко прекрасна е Земята и какъв дар е тя за нас!
Поздрав, Руми!

2011-01-16T19:39:50+02:00
ananel (Нелиса)

Силно се надявам да не си ясновидка !
Аз принадлежа към скептиците, които мислят, че Земята има начин да се отръска от досадниците, като й дойде много
и пак да си е хубава ( и без "венеца", ако трябва)

2011-01-16T19:09:47+02:00