Видях насън...
земята беше друга -
без трева навън,
сянка на влечуго...
дърветата лежаха
глухонямо скършени,
зейнали ями -
паст на динозавър.
Дори и лешояди
нямаше.
Водата - черна лава,
застинала в безкраен ужас.
Бели призраци
стенеха без глас.
Крещях неистово!
Не исках да съм във кошмара!
Страдах!
Жадувах да се върна
на Земята -
моята прекрасна
и мечтана!
© Румяна Todos los derechos reservados