16 янв. 2011 г., 13:42

Кошмар

727 0 9

Видях насън...

земята беше друга -

без трева навън,

сянка на влечуго...

дърветата лежаха

глухонямо скършени,

зейнали ями -

паст на динозавър.

Дори и лешояди

нямаше.

Водата - черна лава,

застинала в безкраен ужас.

Бели призраци

стенеха без глас.

Крещях неистово!

Не исках да съм във кошмара!

Страдах!

Жадувах да се върна

на Земята -

моята прекрасна

и мечтана!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубав е
  • сънищата са като предчувствие...
    дано никога не се сбъдне този сън..
    Румяна, много актуално, много стойностно...
    сърдечен поздрав..
  • Изпъди го този негодник, дето проклина светлината!
    Той случайно е влязъл в душата ти.
  • Хубаво е да осъзнаем колко прекрасна е Земята и какъв дар е тя за нас!
    Поздрав, Руми!
  • Силно се надявам да не си ясновидка !
    Аз принадлежа към скептиците, които мислят, че Земята има начин да се отръска от досадниците, като й дойде много
    и пак да си е хубава ( и без "венеца", ако трябва)

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...