Същият кошмар отново в моя сън...
Стоманен поглед, същите ръце...
Студената верижка и метален звън.
Очите му жадни, до болка познатото лице.
Било е някога и пак се случва в съня.
Доближават ме ръцете, груби и студени.
Не! Не искам да е нощ, не искам да заспя.
Крещя с надежда, мечтите ми са съкрушени.
© Папи Todos los derechos reservados
по пътя към звездите...с обич, Папи.
Прекрасен стих!