Ти виждаш в мен слабост,
човек в тоя свят гост,
без мой си пост одреден.
Сянка на живот смирен.
Искам да видиш и останалото.
Дълбочината, цветовете под покривалото.
Да видиш всичко което ме гради,
повярвай, нещо тупти под тия гърди.
Въпреки представата, че е камък,
направи го на прах, направи ме жалък.
Не искам твоето състрадание прикрито.
Искам да съжевиш сърцето ми стрито!
Помогни ми повърхността да усетя,
да убия демона проклетия!
Помогни ми да се науча да СЪМ
и заедно ще напуснем кошмарния сън.
© Гущер Царев Todos los derechos reservados