Ти виждаш в мен слабост,
човек в тоя свят гост,
без мой си пост одреден.
Сянка на живот смирен.
Искам да видиш и останалото.
Дълбочината, цветовете под покривалото.
Да видиш всичко което ме гради,
повярвай, нещо тупти под тия гърди.
Въпреки представата, че е камък,
направи го на прах, направи ме жалък.
Не искам твоето състрадание прикрито.
Искам да съжевиш сърцето ми стрито! ...