Една сълза се спусна от окото
сълза самичка
откъсна се и спря!
Остави мъничка следа по пътя
за да неговоря
да преглътна и да премълча!
Изстрадана сълза - едничка
какво ми казваш?
Че тъжиш?
Или за друг живот се готвиш
тук има радост и тъга!
Без хляб си лягах, но с надежда ставах
щастлива бях
от всеки миг в деня...
Сълзичке моя, от кошута наранена
най-чистото солено е , от теб сега
Самотнице ненужна...
Животите са много!
Смъртта единствено е като теб - една!
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados