22 jun 2010, 22:57

Косите ми сънуваха

  Poesía » Otra
973 0 21

Косите ми сънуваха

 

Косите ми сънуваха море

и гларуси възторжено летяха,

на южен вятър в топлите ръце –

косите ми вълните морски бяха!

 

Косите ми сънуваха река,

забързана за срещата с морето,

приветствани от пролетни ята –

развяли черни къдри по небето!

 

Косите ми сънуваха поля –

безкрайни ниви беловласо жито!

Отронваха се хлебните зърна

под огнения поглед на зенита –

 

сълзи на бяла утринна роса!

Косите ми сънуваха... Коса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....