Косите ми сънуваха
Косите ми сънуваха море
и гларуси възторжено летяха,
на южен вятър в топлите ръце –
косите ми вълните морски бяха!
Косите ми сънуваха река,
забързана за срещата с морето,
приветствани от пролетни ята –
развяли черни къдри по небето!
Косите ми сънуваха поля –
безкрайни ниви беловласо жито!
Отронваха се хлебните зърна
под огнения поглед на зенита –
сълзи на бяла утринна роса!
Косите ми сънуваха... Коса!
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados