Косите ми сънуваха
Косите ми сънуваха море
и гларуси възторжено летяха,
на южен вятър в топлите ръце –
косите ми вълните морски бяха!
Косите ми сънуваха река,
забързана за срещата с морето,
приветствани от пролетни ята –
развяли черни къдри по небето!
Косите ми сънуваха поля –
безкрайни ниви беловласо жито!
Отронваха се хлебните зърна
под огнения поглед на зенита –
сълзи на бяла утринна роса!
Косите ми сънуваха... Коса!
© Ваня Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
