Костенурка
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост,
под отесняла с годините
костелива коруба.
Там няма звезди.
Там не вали.
Там е сушина.
Там вятърът
е манастирски послушник.
Там вълни не се плискат.
Там е сигурно.
Но -
там -
не искам!
© Роза Стоянова Todos los derechos reservados