10.01.2013 г., 12:51 ч.

Костенурка 

  Поезия » Философска
5.0 / 1
895 0 4
Костенурка
Бавно, предпазливо,
тежко и дремливо
върви по пътя си,
натежала от безплодна мъдрост,
под отесняла с годините
костелива коруба.
Там няма звезди.
Там не вали.
Там е сушина.
Там вятърът
е манастирски послушник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...

Още произведения »