10.01.2013 г., 12:51 ч.

Костенурка 

  Поезия » Философска
797 0 4

 

Костенурка

 

 

 Бавно, предпазливо,

 тежко и дремливо

 върви по пътя си,

 натежала от безплодна мъдрост,

 под отесняла с годините

 костелива коруба.

 Там няма звезди.

 Там не вали.

 Там е сушина.

 Там вятърът

 е манастирски послушник.

 Там вълни не се плискат.

 Там е сигурно.

 Но -

 там -

 не искам!

 

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??