28 feb 2017, 22:13

Котак

1.1K 0 0

      Нощ – точно в полунощ.
      Луна – нова е дошла.
      Две очи се отразяват.
      Бездомният котак пак 
      ловува в този мрак.

 

      Тих е и прецизен.
      дебне малкото мишле.
      Бърза да го изяде.

      Стойката ловна е заел.
      Всеки мускул в готовност е привел.
      Скок и за миг спомина се мишлето.


      И котакът после се облиза .
      и без угризения към своя дом се той изниза.
      Доволен се изтегна и не след дълго мъркайки
      захърка.

      И сякаш всичко вървеше тъй добре – докато огромен плъх                      

      при него не дойде.


     Беше грозен и свиреп с очи кръвнишки и зъби на мамут.

     Без колебание приближи се до котака и го захапа за опашката космата.
    Нашият ловец велик хукна нахапан и пребит от едно мишле голямо.

    И до днес белег от плъха му остана.
    Сега е на диета и не похапва малките мишлета.


     
            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луциян Кацев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...