26 feb 2007, 10:22

Котенца

  Poesía
1.4K 0 4

Котенца мили, къде сте се свили,

Никола ви търси: иска да  играе.

Сигурно някъде пак сте заспали,

като ви намери той ще  признае:

 

- Обичам ви аз, галя  в захлас.

Пухкави, сладки, моите играчки.

Къде сте се скрили, търся ви аз:

пак мъркате някъде, хващам бас.

 

Измислих игра, "рошави котки"

казва се тя.

Като ви намеря, правилата

ще ви разкажа.

 

Търся ви тук, търся ви там,

моята забава май ви измаря.

Мамо къде са? Намери ги!

Искам да бъда винаги с тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...