Котенце
Лъки скочи от долапа
и навехна свойта лапа.
Понакуцва - няма как -
аз си го обичкам пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
23 dic 2014, 21:30
Comentarios
Comentarios
-
-
-
Чудесна миниатюрка! Много нежно, мило и любвеобилно.
С толкова малко думички, но ме развълнува!
Мисля, че в това му е силата.Продължавай да пишеш, животът е пред теб!
Младостта е щастлива с това, че има бъдеще.
Поздравления и прекрасна Бъдни вечер! -
Selección del editor
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
