Котенце
Лъки скочи от долапа
и навехна свойта лапа.
Понакуцва - няма как -
аз си го обичкам пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
23 дек. 2014 г., 21:30
Комментарии
Комментарии
-
-
-
Чудесна миниатюрка! Много нежно, мило и любвеобилно.
С толкова малко думички, но ме развълнува!
Мисля, че в това му е силата.Продължавай да пишеш, животът е пред теб!
Младостта е щастлива с това, че има бъдеще.
Поздравления и прекрасна Бъдни вечер! -
Выбор редактора
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
