Котка, баба и внучка

Poesía » Otra

879 0 4

Душата извива гръбнак

и тихо се чува нейното мъркане.

Не падна по гръб. В тъмното гледа.

И когато я докосваш с очи –

присвива зеници, опашка върти.

Научава се леко да спи.

И нокти забива в кълбото, когато

гръбнакът достига до последна октава.

Падат очилата на баба в скута на мама

и тя ги подава.

25.06.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Интересно... Хареса ми. "гръбнакът достига до последна октава." Казват, че котките прекарвали две трети от живота си в сън, може би и с душата е така... Поздрави, Тодорка!

2019-06-25T17:23:11+03:00
DORA.1 (Тодорка Атанасова)

Благодаря Ви, че се спряхте на моята скромна страница. Благодаря Ви за коментарите и за усета с който четете.

2019-06-25T11:20:02+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Мистерията от кръговрата на живота! Нека и времето заплете шал от кълбото!

2019-06-25T10:56:45+03:00
DPP (SMooth)

Звучи като видян каданс Има нещо леко магично. Хареса ми.

2019-06-25T09:21:24+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0