DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
25 июн. 2019 г., 09:10

Котка, баба и внучка 

  Поэзия » Другая
477 0 4

Душата извива гръбнак

и тихо се чува нейното мъркане.

Не падна по гръб. В тъмното гледа.

И когато я докосваш с очи –

присвива зеници, опашка върти.

Научава се леко да спи.

И нокти забива в кълбото, когато

гръбнакът достига до последна октава.

Падат очилата на баба в скута на мама

и тя ги подава.

 

25.06.2019г.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно... Хареса ми. "гръбнакът достига до последна октава." Казват, че котките прекарвали две трети от живота си в сън, може би и с душата е така... Поздрави, Тодорка!
  • Благодаря Ви, че се спряхте на моята скромна страница. Благодаря Ви за коментарите и за усета с който четете.
  • Мистерията от кръговрата на живота! Нека и времето заплете шал от кълбото!
  • Звучи като видян каданс Има нещо леко магично. Хареса ми.
Предложения
: ??:??