25 июн. 2019 г., 09:10

Котка, баба и внучка

880 0 4

Душата извива гръбнак

и тихо се чува нейното мъркане.

Не падна по гръб. В тъмното гледа.

И когато я докосваш с очи –

присвива зеници, опашка върти.

Научава се леко да спи.

И нокти забива в кълбото, когато

гръбнакът достига до последна октава.

Падат очилата на баба в скута на мама

и тя ги подава.

 

25.06.2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно... Хареса ми. "гръбнакът достига до последна октава." Казват, че котките прекарвали две трети от живота си в сън, може би и с душата е така... Поздрави, Тодорка!
  • Благодаря Ви, че се спряхте на моята скромна страница. Благодаря Ви за коментарите и за усета с който четете.
  • Мистерията от кръговрата на живота! Нека и времето заплете шал от кълбото!
  • Звучи като видян каданс Има нещо леко магично. Хареса ми.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...