12 oct 2017, 23:46

Котва 

  Poesía
277 1 1

Зимата идва с усмивка.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами.
Васил пише поезия.
Летя със снега.
Стъпалата ми ги няма.
Слънцето мирише на праскови.
Не знаех че е толкова тежко
да си затворен във тяло.
Само те тегли към земята.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е.
    А това:" Слънцето мирише на праскови.", ми хареса много.
Propuestas
: ??:??